Здравейте на всички,
Добре дошли!
Няма майтап! Вече съм в сферата на фитнес индустрията четвърт век. Времето лети бързо. Макар че ненавиждам думата „фитнес“. Както и да е. През това време съм изчел, препрочел и пробвал много неща. Навремето нямаше интернет. Радвахме се на няколко издателства (не искам да казвам „списанийца“, защото уважавам това, което са ми дали) и опита на “ по-големи“ в залата.
В последните 10-15 години, изведнъж всичко взе да става много модерно. Появиха се много „разбирачи“, а сега вече и „инфлуенсъри“. Потокът от информация е толкова голям и объркващ, че вече хората не виждат гората от дърветата.
Естествено, колкото по-дълго си на това бойно поле, ти прави впечатление, че едни същи трендове изгряват и залязват периодично, било то в тренировъчен или хранителен (т.нар. диетичен) план.
Някак си, стойностните неща се губят всред всичката тази плява.
С времето, разбира се, съм попадал и на много добри съвети, от които съм си взел поука. Казват, че глупавият се учи от грешките си, а умният- от грешките на другите. Няма да ви заблуждавам, много грешки съм правил. И затова, за да минете от мъдрата страна, съм решил да споделя с вас, всичко, което смятам за важно.
Ще започна с превод на някои статии, които са ми попадали през годините и по някакъв начин са оставили отпечатък в мен. Мотивирали са ме, отворили са ми очите или просто са ми харесали и смятам, че всеки би имал полза от тях.
Ето и първото четиво. Надявам се да ви хареса. Приятно четене!
„Защо тренирам“
Why I Train (публ. T-nation.com)
От Чарлс Стейли 01.06.2013г.
Докато преглеждах тренировъчния си дневник за 2012 г., видях, че съм бил в залата 160 пъти, като в това време съм вдигнал над 1,6 милиона паунда (бел.ред. около 750 000 кг.).
Това е сериозна инвестиция на време и енергия и често води недобре запознатите с фитнеса до един доста смислен въпрос: „Защо?“.
И преди да стъкмя отговора на това на пръв поглед просто питане, мисля че трябва да дам обяснение на това, защо не го правя:
Аз не вдигам, защото съм много добър във вдигането – това е сигурно.
И така, нека видим нещата в истинската им светлина – на възраст 53 г. и лично тегло около 95 кг., мога да направя 15 набирания, да клекна с около 185 кг. и да дръпна тяга към 230 кг. и разни други подвизи, от които по-слабите хора могат да се впечатлят. Впечатляващо би било, докато не научат колко години ми е коствало докато стигна до тук и в случай че не отчитат факта, че има много, много мъже на моята възраст и с моето тегло, които са доста по-силни отколкото съм аз.
Нека се позова на няколко бързи примера сред моите колеги тук в T-nation, Дан Джон е изхвърлял към 140 кг., Марк Риптоу е клякал със 185 кг. за поне 10 повторения, може би и повече към момента. И двамата са близо на моята възраст, плюс-минус година или две.
Да нарека моят атлетичен старт „скромен“, би било преувеличение.
На 16 г., след 5 г. страстни тренировки в бойните изкуства, приятелка на сестра ми, безцеремонно ме тушира в мач по борба зад блока, няколко десетилетия преди Ройс Грейси да заключи мъж два пъти по-голям от него в първите UFC-та (7 г. по-късно, най-накрая получих черен колан – отличие, което повечето каратисти покриват за около 3-4 г.).
На 19 години, когато повечето младежи са в своя пик на физическо развитие, аз бях затиснат от 45-килограмова щанга на лежанката – не след 20-то повторение, както си мислите (за която грешка бих ви оправдал) – затиснах се на първото повторение.
Физическата слабост и невъзможността да се бия с момичета не бяха единствените ми недостатъци, повярвайте ми. На 21, въпреки че бях 65 кг. на 185 см. ръст, бачках като вол, освен 3-4 смазващи тренировки по бойни изкуства, наред с 2-3 тренировки с тежести, правех и по 1-2 джогинга седмично. Ако някой друг е извършил повече работа с по-малка възвръщаемост, с удоволствие бих го срещнал.
Тогава защо го правя?
Отговорите на този въпрос са от една страна очевидни за мен, както и трудни да се обоснова. След кратко размишление, достигнах до три основни причини, поради които тренирането е било основна точка в живота ми за последните 30 г.
- Възвръща увереността ми в стойността на тежкия труд.
В почти всяко човешко старание, по правило, положените усилия (и разбира се трябва да са в правилната посока) дават своята възвръщаемост. И така, при много от нашите стремежи, е лесно да станете разединен, като и недоверчив по време на процеса.
Например, на работа, често офисната политика може да измести стойността на вашия труд и да ви отдалечи от повишение. В къщи доста външни фактори могат да разстроят и най-добрите ви усилия да отгледате и да възпитате добри деца.
В залата, обаче, можете да се доверите на стойността на тежката и постоянна работа – идеята, че когато правите правилните неща постигате (почти винаги) точните резултати. И ако правите „грешните“ неща, получавате ясен и незабавен сигнал, позволяващ ви бързо да направите корекции в посоката.
Бивш мой тренировъчен партньор наричаше залата „лабораторията“, защото обичаше ясната причинно-следствена връзка между положените усилия и крайния ефект от свършената работа. Започвате с 3 серии по 10 повторения и първоначално има ефект, идва един момент, обаче, на плато. Минавате на 5 по 5 прогреса започва отново. Причина и следствие.
В живота винаги има причина и следствие, но повечето пъти връзката между тях е объркваща – често е доста трудно да определите дали тежкия ви труд е достатъчно възнаграден. Но в залата, винаги знаете. За мен, това опознаване на собствените възможности, дава увереност в процеса и ме вдъхновява да влагам същите усилия в другите сфери от живота ми.
- Изправям себе си пред реално съревнование.
Има нещо в обективната, точна равносметка на вдигането на тежести, която наистина ме привлича. Когато и да спечелех мач по бойни изкуства, нямаше как никога да бъда сигурен, дали съм спечелил защото съм най-добрият този ден или просто съдиите не са били достатъчно бдителни, или по-добрите участници изобщо не са участвали, както и всякакви други възможности. При все че обожавах бойните изкуства, мразех субективността и мъгливите правила на състезанията.
А когато и да „удариш“ нов личен рекорд в залата, никога няма колебания и оглушки. Още когато клекнах с 400 паунда (бел.ред. около 180кг) знаех, че вече съм по-добър откогато и да било преди (в това движение, разбира се).
С други думи, когато цифричките в залата се подобряват, можеш да го приемеш като безрезервен знак, че ти се подобряваш също. Щом тренировката работи, имаш безотказно доказателство. Никой не може да ти го отнеме.
Моят основен интерес е силата, но същият феномен важи и за другите качества, които можете да постигнете във фитнес попрището. Например, ако поставите нов личен рекорд на 100 ярда спринт или подобрите скока си на височина, или пък повишите чистата си мускулна маса с половин килограм, вече знаете, че не сте същия като преди.
И макар да е добър гъдел за егото, да знаеш, че си се подобрил, всъщност е много повече от това- важно е да знаете, че сте способни на истинска промяна. И никоя промяна не е така плодотворна и убедителна, както промяната, която можем да направим с телата си чрез смислена тренировка и добра храна.
- Дава правото на лична свобода.
Тъй като съм над петдесетте, сигурно си мислите, че ще включа в списъка и нещо като „Да забавя процеса на остаряване“. Всъщност е доста повече от това.
В моето детство и двамата ми родители не бяха в много добра форма (по сегашните ми стандарти, впрочем). Това донякъде се дължи и на тогавашното време- през 60-те и 70-те, фитнес нивото сред възрастното поколение беше доста по-ниско, сравнено със сегашните стандарти. Спомням си майка ми, на 40-годишна възраст, правеше разходки около блока, което я вадеше извън релси за следващите няколко дни. Баща ми беше бавен и тромав- въпреки че живя до 83, качеството му на живот беше доста ниско, отчасти и заради някои негови навици.
Наблюдавайки моите родители като дете, остави голям отпечатък върху мен, макар и да не го осъзнавах, доста години наред. Аз бях твърдо решен да направя всичко по силите ми, да изградят тяло, което може да устои на всяко предизвикателство, което живота ми хвърли. Всъщност не ме интересуваше дали ще живея до 100, но не исках да стана жертва на някое заболяване или да изляза от употреба и със сигурност не исках на 40, да съм с единия крак в гроба.
Разбира се, всеки може да стане жертва на рака или на автомобилна катастрофа- няма как да контролираме всички обстоятелства в живота около нас. Но така казано, защо да не положим усилия и да повлияем на тези, които можем да контролираме? Защо някой би искал да е с 40% телесни мазнини и да среща трудност да извърви една миля на 50-годишна възраст, като това е напълно превантивно?
Дори забравете 50-годишните! Всеки ден аз виждам 20 и кусур годишни, които са в толкова отчайващо физическо състояние, че не могат да направят една лицева или да извървят 1 миля за по-малко от 30 минути. Не че гледам снизходително към тези, които не са в добра форма, но наистина има една линия, която не бива да си позволяваме да прекрачим.
С възрастта осъзнавам, че неизменно ще дойде момент, когато физическите ми сили ще намалеят, точно заради което се трудя много, за да събера преднина, докато още мога. Аз наричам тази преднина- „предел“. Ако ходенето около блока ви „спира тока“, вие имате много нисък предел. Това означава, че скоро и седенето ще ви „спира тока“. И разбира се, когато това се случи, съвсем скоро ще бъдете мъртъв.
Към момента, десятка на 180кг мъртва тяга ми „спира тока“. 15 набирания ми „спират тока“. Но ходенето около блока? Това дори не е упражнение, това е придвижване.
Всъщност, ще трябва малко да се поясня: аз никога не съм тренирал за здраве, защото винаги съм си представял, че когато съм „фит“, ще бъда и здрав. Това не е напълно така, разбира се, но е валидно в доста по-голяма степен, отколкото си мислите. Например, с колкото повече мускулна маса разполагате, толкова по-добре можете да се справите с негативните ефекти на различни „лоши“ храни.
Точно поради тази причина, мускулестите хора могат да приемат повече захар от своите по-малко мускулести събратя, защото тяхната мускулна маса смекчава ефекта на инсулина. Също така, силните хора по правило са „по-невредими“ от слабите, защото имат физическата възможност да избягват или успешно да предотвратяват травмиращи инциденти, като падания или сбивания.
И между другото, по случай здравния дебат по време на скорошните президентски избори, искам да ви припомня, че докато лекарите са много добри в оправянето на нещата, които вече са станали зле, като цяло, не ги бива много да ви помогнат да се предпазите, за да не станат зле. Ето защо, аз виждам моето здраве, като моя лична отговорност, а не на правителството. И вие трябва да направите същото.
Тренировката като подготовка за живота.
Всичко дотук добавя към „голямата картина“ смисъла на тренирането, превръщайки залата в един микрокосмос на истинския живот. Това е мястото, където можете да проведете едни доста контролирани експерименти, в един не толкова голям времеви обхват, от които да извлечете ползите, от това, което сте научили и тогава (в най-добрия случай) да ги приложите в другите сфери от вашето ежедневие.
Най-важното е, че извървявайки този път, вие развивате самоувереност, упование в собствените сили и нов поглед за естествената подредба на нещата в живота.
Отдавна е казано, че когато си чук, всичко ти изглежда като пирон. Предполагам че за мен е така, тъй като през моята призма на атлет, аз виждам живота като състезание, където предпочитам повече да печеля, отколкото да губя. Животът със сигурност ще ви поднесе предизвикателства- някои предсказуеми, други- не, за които можете да бъдете подготвени или пък не. За мен решението е лесно.
(Чарлс Стейли е квалифициран силов треньор, който е специализиран в помощта към по-възрастни атлети да възвърнат своята физика и жизненост. На 56 години, Чарлс е по-изчистен от когато и да било, без никакви контузии и в най-добрата си форма. Част от личните му рекорди включват 180кг клек, 230кг мъртва тяга и 17 набирания).
Надявам се да ви е било приятно. До следващия път!
А, дотогава Бъдете Здрави! И не спирайте да тренирате!